След унизителни поражения в големи войни Русия има навика да се разпада. Този път, под

След унизителни поражения в големи войни Русия има навика да се разпада. Този път, под натиска на загубите в Украйна, процесът на дезинтеграция сякаш стартира от въоръжените сили на Русия. Да огледаме подтекста.

След унижението в Руско-японската война, последвано от злополуките на Първата международна война, империята се разпада на голям брой територии. Същото се случва и след пораженията във войната в Афганистан 70 години по-късно. Империята, този път известна като Съветски съюз, още веднъж се разпада и всички " съюзни републики "  се афишират за суверенни страни. Вътрешни за самата Русия територии също надигат глава. Татарстан съумява да контракти необятна автономност, само че Чечения е смазана от съветската войска в две поредни войни. В Сибир несполучливи акции организират организации като " Народен фронт за избавление на Сибир ".
Началото на края?
Днес разпадът не стартира с отцепването на територии (макар самостоятелните републики Калмикия, Бурятия и Дагестан да не наподобяват прекомерно надалеч от този момент). Този път центробежните сили се демонстрират най-много във въоръжените сили.

Преди няколко дни Олексий Арестович, украински боен с военен опит и остроумен анализатор, изброи следните съветски " армии " (всяка със собствен командващ), които се намират на територията на Украйна: постоянната армия под командването на военачалник Суровикин; частната армия " Вагнер " на Пригожин, прочут като " готвача на Путин " ; най-малко още една частна армия; чеченските главорези на Кадиров; " армиите "  на " националните републики "  Донецк и Луганск; " Нацгвардия " ; " Росгвардия ".

Отношенията сред тези осем " армии "  стават все по-сложни и враждебни. Бурятите от постоянната войска имаха няколко конфликта с чеченците на Кадиров да вземем за пример. Напрежения са забележими и вътре в постоянната войска на Суровикин - както сред постоянни и мобилизирани, по този начин и на етническа и верска основа.

Фрагментирането на въоръжените сили е единствено по себе си извънредно рисково. То нарушава главен принцип на военното дело - единоначалието, като по този начин внезапно понижава военната успеваемост. В дадения случай обаче има и друго. Различните " армии "  вече развиват свои, по този начин да се каже, политически крила. Ще рече: стартират да претендират за дял от държавната власт.

Кадиров например наскоро съумя с напън и шантаж да смъкна от поста му съветския военачалник, командващ централния фронт в Украйна. А " готвачът на Путин "  онзи ден си присвои правото да води лична външна политика, като разгласи украинския президент Зеленски за " устойчиво момче ", с което " можем да преговаряме ". Не е надалеч моментът, в който тези политически крила ще развият лична агитация и лични медии. Буквално преди часове в интернет се появи афиш, обявяващ същия този Пригожин за " избавител "  на фона на героически силуети на танкове и бойци.
Който сее ветрове...
Разумното очакване е все по-голям брой от осемте съветски " армии "  да стартират да предявяват искания за политическа власт, както и да развиват лична агитация, построена около героизацията на съответния командващ. И това към този момент се е случвало. След разпада на съветската войска през 1917 година на терена се появяват безчет локални " атамани ", притежаващи собствени въоръжени сили, медии и територии.

Властта към този момент се оттича от Кремъл към бъдещите атамани, които от своя страна неизбежно ще влизат във все по-враждебни връзки между тях, а най-после - съгласно Арестович - най-вероятно ще се сбият. Няма да има кой да ги сдобри, защото Кремъл към този момент няма да притежава достатъчно власт за ефикасна интервенция.

В съчетание с възможни процеси на териториална дезинтеграция подобно развиване би сложило Кремъл в режим на " съвършена стихия ".

" Който сее ветрове… "

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Още по темата